Теодор Салпаров: Когато националният отбор има нужда от теб, откликваш! С благодарност за всичко, което ти е дал!
- Теди, новината за завръщането ти в националния тим сигурно радва почитателите на волейбола в България. Какво те накара да вземеш това решение?
- Реших да оказа помощ на националния тим, тъй като всичко, което съм съумял да реализира, опцията да направя тази кариера, в случай че не беше националният тим на България - посредством него да изляза на сцената на звездите, можеше да си остана неусетен и да не стигна където съм сега. Сега националният тим има потребност от мен, а моето мнение е, че когато националният тим има потребност от теб, е хубаво да се откликне. Да, постоянно сме давали максимума от себе си за националния тим, само че в никакъв случай не би трябвало да забравяме какво ни е дал той на нас. И, появи ли се миг, в който можем да покажем своята признателност, би трябвало да го създадем. Надявам се да съумея да допринеса резултатите да стават по-добри. Говорих с Пламен Константинов и с хора от управлението на федерацията. И както споделих - търсят ли те да окажеш помощ на националния тим, би трябвало да откликнеш. Така обмислям аз.
- Ти си човек, който обича да пали искрата на игрището, очакваш ли през тази година да се появи искрата на вярата за нови почтени достижения на мъжкия ни народен тим и нови огнени страсти, спаделени с почитателите?
- Очакванията сигурно са националният тим на България да тръгне във възходяща линия. Да стартираме да побеждаваме. В последните години в действителност има спад. Не мога да кажа, че е било ненадейно. Беше ясно след поколението, което се отказахме преди четири-пет години. След промяна на поколения е обикновено да има някакъв спад. Но би трябвало да се върне самочувствието в националния тим. То е и до душeвност - когато губиш постоянно, е обикновено да губиш и убеденост. Това е първа и съществена наша задача - да се съберем и всички, които сме извикани от старши треньора Пламен Константинов, да дадем максимума от себе си. Дай боже - с доста работа, с огромно себераздаване и малко шанс, да се върнат и триумфите. Имаме и Европейско състезание в България, което не се случва всяка година. Публиката в България постоянно е показвала любовта си и от своя страна е давала максимума за националния тим. Затова се надявам ние да създадем няколко победи - а като се хване вълната, поникват криле и може да стигнеш до значими височини. Помним и Европейското състезание през 2015 година в България, макар че тогава и състезателите бяха други. Но българската аудитория постоянно е била огромен фактор и в действителност окрилява.
- Европейското през 2015 година беше в София, в този момент националният тим се завръща за огромен конгрес във Варна - уместно място " да хванете вълната ". Какво очакваш съответно за мачовете от европейското през август и септември във волейболната столица на България?
- Във Варна дебютирах за националния тим през 2003-а - минаха 20 години. Там атмосферата е неповторима. Най-добрите си мемоари вардя от тази зала. Дълги години играехме там - и в Световната лига, както беше тогава форматът. Във Варна сме побеждавали най-големите тимове в света. Това са неописуеми страсти. Всички, които сме били част от националния тим, знаем атмосферата във варненската зала. Когато играеш като еднакъв с еднакъв против най-хубавите и ги биеш, тръпката е неповторима. Когато слушаш химна, пееш дружно с препълнената зала, когато печелиш, шерването на страстта след успехите с публиката. Това е нещо неповторимо. Златни времена. Дай боже да се завърнат. Но в действителност аз съм сигурен, че в скоро време националният ни тим ще тръгне във възходяща линия, тъй като има доста надарени млади момчета - и на моя пост, и на другите постове, които демонстрират огромно израстване. Някои към този момент играят и в топ тимове. Бъдещето е пред националния тим. Може би би трябвало единствено да се рестартира тази машина, с цел да стартира още веднъж да набира скорост и да има огромни достижения.
- Върна се към дебюта си в националния тим - тъкмо във Варна, преди тъкмо 20 години. Тогава Дани Пеев получи здравословни проблеми и на националния волейболен хоризонт изгря твоята звезда. Със сигурност е от моментите, които в никакъв случай няма да забравиш. Би ли разказал за страстите си тогава?
- Да, Дани Пеев имаше проблеми с менискуса. И аз дебютирах в извънредно значимите два мача против Сърбия в зала " Конгресна " на Двореца на културата и спорта във Варна. В тези два мача бихме 3:1 и 3:2. Аз в действителност играх доста добре тогава. Предстояха ни два мача с Куба, от които наложително трябваше да вземем най-малко един, с цел да сме сигурни, че се класираме на финалите на Световната лига в Мадрид. Дани Пеев игра мачовете в Куба. След това той и щабът решиха, че би трябвало да се оперира, с цел да бъде подготвен за Европейското състезание. Така изгря моята звезда - аз отидох и на финалите в Мадрид. Бяхми в една група с Бразилия, Русия и Италия. Победихме Русия и ги отстранихме от финалната четворка, а Италия приключи на второ място пред нас с един извоюван гейм повече. Аз пък станах най-хубав бранител пред моя кумир Серджо. Нещо, което няма да не помни в никакъв случай. До такива страсти и незабравими мемоари докара моят дебют във Варна.
- З авръщането във Варна за Европейското състезание, в залата, с която имате 20-годишна история, явно се обрисува да е доста прочувствено...
- Дори до момента в който си приказваме, стартирам леко да изтръпвам и да настръхвам. Споменът от тези мачове в никакъв случай няма да избледнее. А когато всички почитатели запееха химна дружно с нас - това е брутално възприятие.
- Другите два шампионата през годината са Олимпийската подготовка и Волейболната лига на нациите, ще има ли приоритизиране персонално за теб?
- Това към този момент ще реши старши треньорът Пламен Константинов. Говорили сме с него. Негова ще е преценката кои състезатели в кои шампионати да играят. Лигата на нациите изобщо не би трябвало да се подценява, тъй като на мястото на Австралия влезе Куба и запазването на мястото става сложна задача, а това място не би трябвало да се губи. Сигурин съм, че Пламен Константинов ще откри вярната формула и верните състезатели в другите шампионати. За да може тимът да остане в Лигата на нациите, а в това време да даде късмет на доста състезатели против най-хубавите тимове в света, с цел да знае на кого може да разчита за Европейското състезание и за Олимпийската подготовка. Но това ще бъде напълно негово решение.
- Възможна ли е фантазията за присъединяване на Олимпийските игри?
- В моята кариера в националния тим - 17-18 години, постоянно квалификациите бяха съвсем невъзможни за продобиване. Бяха си съвсем Европейско състезание - осем тима се борят за едно място. Сега разпоредбите са малко изменени. Осем тима се борят за две места. На доктрина от всички групи нашата е най-приемлива. С оглед на резултатите на нашия тим от последните години авансово отново звучи в областта на фантазиите да се класираме на Олимпийските игри в Париж. Но доста от младите момчета, които разполагат с огромен гений, към този момент натрупаха и игрови опит. И в композиция с тези, които от дълги години имат и класа, и опит, не е невероятно да се направи сериозен опит да се преборим и да се класираме. Единственото несъмнено е, че ние ще дадем максимума от опциите си. А когато нещата наподобяват привидно невъзможни, даже би трябвало да измъкнем и привидно невъзможното от себе си. Но да се борим до дъно за тази фантазия за България.
- Познаваш чудесно Пламен Константинов - кое е най-силното му качество като треньор, това, което да кара състезателите му да имат вяра повече в фантазиите си?
- Едно е несъмнено за треньора Пламен Константинов - това е човек, който изпипва всички елементи на работата си. И е човек, който няма сантименти към никой - нито към Теодор Салпаров, нито към Цветан Соколов, нито към Александър Николов. Ще изцеди максимума от всички състезатели - от млади и от по-опитни, с цел да върви тимът нагоре и да побеждава. В това съм безусловно сигурен, той го е потвърдил и в предходния престой в националния тим. А и виждаме в клубните му тимове, изключително в " Локомотив " (Новосибирск), че неговата формула на работа е сполучлива. Затова нямам никакви опасения, че той ще извади максимума от всички състезатели. А знаем, че е и огромен мотиватор. Знаем го още от играч, капитан на националния тим. В упоменатото отношение съм уверен, че той ще направи максимума от себе си, както и всички към него в треньорското управление. Радвам се, че Андрей Жеков също е в щаба и ще бъде асистент треньор. Това е човек, с който сме съпреживявали доста победи и сме били дружно част от гръбнака на националния тим.
- Няма човек, който да познава Теодор Салпаров по-добре от самия теб - с какво най-много си в положение да окажеш помощ след завръщането си?
- Ясно е, че аз не съм на 20 години. Но опита, който имам, ще бъде от извънредно значение. Играл съм мачове на най-високо равнище и знам по какъв начин се играят. Човек, който не ги е играл, няма по какъв начин да разбере, до момента в който не стартира да ги играе. Смятам, че това е и главната причина, заради която ме поканиха да се върна - да допринеса с моя опит, с образеца, с наличието. Надявам се да съумея и да допринеса оптимално. В последна сметка аз съм либеро - не съм нападател, който може да прави по 30-40 точки. Но с каквото мога - с цялото си сърце, душа и мотивация - ще оказа помощ.
- Споделял си, че отдръпването ти от националния тим е било най-тежкото ти решение...
- Така е в действителност, тъй като изживях невероятни страсти с националния тим. Когато играеш в клубен тим, представляваш този клуб, представляваш себе си, в случай че си на открито, представляваш и дадена страна. Но когато играеш за националния тим, представляваш герба, представляваш нацията си, а по-сладко от това няма. А когато нашата нация е обединена - било то в спорт, в политика или в друга област, тогава сме реализирали най-големи победи. А когато сме разединени, няма триумфи. Вярвам, че в тази обстановка можем още веднъж да бъдем обединени. А точно поради тези паметни мигове на цялостно обединяване към националния тим по волейбол ми беше доста тежко да се откажа. Е, в този момент ми е доста прелестно, че имам късмет да играя още веднъж за България.
- Какво най-вече искаш да постигнете с тима след завръщането си, коя волейболна фантазия пожелаваш да се сбъдне за България?
- Със сигурност ще е ужасно, в случай че съумеем да създадем неповторимо показване на Европейското състезание. Ако успеем да се класираме за финалната четворка. Това в действителност е фантазия. Звучи невъзможна сега - да. Но човек би трябвало да мечтае и да следва фантазиите си. Иначе няма да може да дава максимума и да стигне там, където желае - ще буксува на едно място. Това е моето огромно предпочитание - дано мечтаем и се борим за фантазията си дружно. Другото е обвързвано с Олимпийската подготовка - аз съм бил два пъти на Олимпийски игри, това е неописуемо. Не може да се съпостави с нито един различен шампионат. И тук не приказвам за равнището на волейболния шампионат, а за това чувство да си част от международното олимпийско семейство, да си измежду най-големите спортисти от всички спортове и от целия свят.
- Реших да оказа помощ на националния тим, тъй като всичко, което съм съумял да реализира, опцията да направя тази кариера, в случай че не беше националният тим на България - посредством него да изляза на сцената на звездите, можеше да си остана неусетен и да не стигна където съм сега. Сега националният тим има потребност от мен, а моето мнение е, че когато националният тим има потребност от теб, е хубаво да се откликне. Да, постоянно сме давали максимума от себе си за националния тим, само че в никакъв случай не би трябвало да забравяме какво ни е дал той на нас. И, появи ли се миг, в който можем да покажем своята признателност, би трябвало да го създадем. Надявам се да съумея да допринеса резултатите да стават по-добри. Говорих с Пламен Константинов и с хора от управлението на федерацията. И както споделих - търсят ли те да окажеш помощ на националния тим, би трябвало да откликнеш. Така обмислям аз.
- Ти си човек, който обича да пали искрата на игрището, очакваш ли през тази година да се появи искрата на вярата за нови почтени достижения на мъжкия ни народен тим и нови огнени страсти, спаделени с почитателите?
- Очакванията сигурно са националният тим на България да тръгне във възходяща линия. Да стартираме да побеждаваме. В последните години в действителност има спад. Не мога да кажа, че е било ненадейно. Беше ясно след поколението, което се отказахме преди четири-пет години. След промяна на поколения е обикновено да има някакъв спад. Но би трябвало да се върне самочувствието в националния тим. То е и до душeвност - когато губиш постоянно, е обикновено да губиш и убеденост. Това е първа и съществена наша задача - да се съберем и всички, които сме извикани от старши треньора Пламен Константинов, да дадем максимума от себе си. Дай боже - с доста работа, с огромно себераздаване и малко шанс, да се върнат и триумфите. Имаме и Европейско състезание в България, което не се случва всяка година. Публиката в България постоянно е показвала любовта си и от своя страна е давала максимума за националния тим. Затова се надявам ние да създадем няколко победи - а като се хване вълната, поникват криле и може да стигнеш до значими височини. Помним и Европейското състезание през 2015 година в България, макар че тогава и състезателите бяха други. Но българската аудитория постоянно е била огромен фактор и в действителност окрилява.
- Европейското през 2015 година беше в София, в този момент националният тим се завръща за огромен конгрес във Варна - уместно място " да хванете вълната ". Какво очакваш съответно за мачовете от европейското през август и септември във волейболната столица на България?
- Във Варна дебютирах за националния тим през 2003-а - минаха 20 години. Там атмосферата е неповторима. Най-добрите си мемоари вардя от тази зала. Дълги години играехме там - и в Световната лига, както беше тогава форматът. Във Варна сме побеждавали най-големите тимове в света. Това са неописуеми страсти. Всички, които сме били част от националния тим, знаем атмосферата във варненската зала. Когато играеш като еднакъв с еднакъв против най-хубавите и ги биеш, тръпката е неповторима. Когато слушаш химна, пееш дружно с препълнената зала, когато печелиш, шерването на страстта след успехите с публиката. Това е нещо неповторимо. Златни времена. Дай боже да се завърнат. Но в действителност аз съм сигурен, че в скоро време националният ни тим ще тръгне във възходяща линия, тъй като има доста надарени млади момчета - и на моя пост, и на другите постове, които демонстрират огромно израстване. Някои към този момент играят и в топ тимове. Бъдещето е пред националния тим. Може би би трябвало единствено да се рестартира тази машина, с цел да стартира още веднъж да набира скорост и да има огромни достижения.
- Върна се към дебюта си в националния тим - тъкмо във Варна, преди тъкмо 20 години. Тогава Дани Пеев получи здравословни проблеми и на националния волейболен хоризонт изгря твоята звезда. Със сигурност е от моментите, които в никакъв случай няма да забравиш. Би ли разказал за страстите си тогава?
- Да, Дани Пеев имаше проблеми с менискуса. И аз дебютирах в извънредно значимите два мача против Сърбия в зала " Конгресна " на Двореца на културата и спорта във Варна. В тези два мача бихме 3:1 и 3:2. Аз в действителност играх доста добре тогава. Предстояха ни два мача с Куба, от които наложително трябваше да вземем най-малко един, с цел да сме сигурни, че се класираме на финалите на Световната лига в Мадрид. Дани Пеев игра мачовете в Куба. След това той и щабът решиха, че би трябвало да се оперира, с цел да бъде подготвен за Европейското състезание. Така изгря моята звезда - аз отидох и на финалите в Мадрид. Бяхми в една група с Бразилия, Русия и Италия. Победихме Русия и ги отстранихме от финалната четворка, а Италия приключи на второ място пред нас с един извоюван гейм повече. Аз пък станах най-хубав бранител пред моя кумир Серджо. Нещо, което няма да не помни в никакъв случай. До такива страсти и незабравими мемоари докара моят дебют във Варна.
- З авръщането във Варна за Европейското състезание, в залата, с която имате 20-годишна история, явно се обрисува да е доста прочувствено...
- Дори до момента в който си приказваме, стартирам леко да изтръпвам и да настръхвам. Споменът от тези мачове в никакъв случай няма да избледнее. А когато всички почитатели запееха химна дружно с нас - това е брутално възприятие.
- Другите два шампионата през годината са Олимпийската подготовка и Волейболната лига на нациите, ще има ли приоритизиране персонално за теб?
- Това към този момент ще реши старши треньорът Пламен Константинов. Говорили сме с него. Негова ще е преценката кои състезатели в кои шампионати да играят. Лигата на нациите изобщо не би трябвало да се подценява, тъй като на мястото на Австралия влезе Куба и запазването на мястото става сложна задача, а това място не би трябвало да се губи. Сигурин съм, че Пламен Константинов ще откри вярната формула и верните състезатели в другите шампионати. За да може тимът да остане в Лигата на нациите, а в това време да даде късмет на доста състезатели против най-хубавите тимове в света, с цел да знае на кого може да разчита за Европейското състезание и за Олимпийската подготовка. Но това ще бъде напълно негово решение.
- Възможна ли е фантазията за присъединяване на Олимпийските игри?
- В моята кариера в националния тим - 17-18 години, постоянно квалификациите бяха съвсем невъзможни за продобиване. Бяха си съвсем Европейско състезание - осем тима се борят за едно място. Сега разпоредбите са малко изменени. Осем тима се борят за две места. На доктрина от всички групи нашата е най-приемлива. С оглед на резултатите на нашия тим от последните години авансово отново звучи в областта на фантазиите да се класираме на Олимпийските игри в Париж. Но доста от младите момчета, които разполагат с огромен гений, към този момент натрупаха и игрови опит. И в композиция с тези, които от дълги години имат и класа, и опит, не е невероятно да се направи сериозен опит да се преборим и да се класираме. Единственото несъмнено е, че ние ще дадем максимума от опциите си. А когато нещата наподобяват привидно невъзможни, даже би трябвало да измъкнем и привидно невъзможното от себе си. Но да се борим до дъно за тази фантазия за България.
- Познаваш чудесно Пламен Константинов - кое е най-силното му качество като треньор, това, което да кара състезателите му да имат вяра повече в фантазиите си?
- Едно е несъмнено за треньора Пламен Константинов - това е човек, който изпипва всички елементи на работата си. И е човек, който няма сантименти към никой - нито към Теодор Салпаров, нито към Цветан Соколов, нито към Александър Николов. Ще изцеди максимума от всички състезатели - от млади и от по-опитни, с цел да върви тимът нагоре и да побеждава. В това съм безусловно сигурен, той го е потвърдил и в предходния престой в националния тим. А и виждаме в клубните му тимове, изключително в " Локомотив " (Новосибирск), че неговата формула на работа е сполучлива. Затова нямам никакви опасения, че той ще извади максимума от всички състезатели. А знаем, че е и огромен мотиватор. Знаем го още от играч, капитан на националния тим. В упоменатото отношение съм уверен, че той ще направи максимума от себе си, както и всички към него в треньорското управление. Радвам се, че Андрей Жеков също е в щаба и ще бъде асистент треньор. Това е човек, с който сме съпреживявали доста победи и сме били дружно част от гръбнака на националния тим.
- Няма човек, който да познава Теодор Салпаров по-добре от самия теб - с какво най-много си в положение да окажеш помощ след завръщането си?
- Ясно е, че аз не съм на 20 години. Но опита, който имам, ще бъде от извънредно значение. Играл съм мачове на най-високо равнище и знам по какъв начин се играят. Човек, който не ги е играл, няма по какъв начин да разбере, до момента в който не стартира да ги играе. Смятам, че това е и главната причина, заради която ме поканиха да се върна - да допринеса с моя опит, с образеца, с наличието. Надявам се да съумея и да допринеса оптимално. В последна сметка аз съм либеро - не съм нападател, който може да прави по 30-40 точки. Но с каквото мога - с цялото си сърце, душа и мотивация - ще оказа помощ.
- Споделял си, че отдръпването ти от националния тим е било най-тежкото ти решение...
- Така е в действителност, тъй като изживях невероятни страсти с националния тим. Когато играеш в клубен тим, представляваш този клуб, представляваш себе си, в случай че си на открито, представляваш и дадена страна. Но когато играеш за националния тим, представляваш герба, представляваш нацията си, а по-сладко от това няма. А когато нашата нация е обединена - било то в спорт, в политика или в друга област, тогава сме реализирали най-големи победи. А когато сме разединени, няма триумфи. Вярвам, че в тази обстановка можем още веднъж да бъдем обединени. А точно поради тези паметни мигове на цялостно обединяване към националния тим по волейбол ми беше доста тежко да се откажа. Е, в този момент ми е доста прелестно, че имам късмет да играя още веднъж за България.
- Какво най-вече искаш да постигнете с тима след завръщането си, коя волейболна фантазия пожелаваш да се сбъдне за България?
- Със сигурност ще е ужасно, в случай че съумеем да създадем неповторимо показване на Европейското състезание. Ако успеем да се класираме за финалната четворка. Това в действителност е фантазия. Звучи невъзможна сега - да. Но човек би трябвало да мечтае и да следва фантазиите си. Иначе няма да може да дава максимума и да стигне там, където желае - ще буксува на едно място. Това е моето огромно предпочитание - дано мечтаем и се борим за фантазията си дружно. Другото е обвързвано с Олимпийската подготовка - аз съм бил два пъти на Олимпийски игри, това е неописуемо. Не може да се съпостави с нито един различен шампионат. И тук не приказвам за равнището на волейболния шампионат, а за това чувство да си част от международното олимпийско семейство, да си измежду най-големите спортисти от всички спортове и от целия свят.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ